Светът на изкуството и вдъхновението
Растьо Екерт: „Началото е трудно, но е важно да намериш своя собствен път.“
В началото искам да се извиня за дързостта си да пиша нещо за изкуството, тъй като смятам, че нямам и най-малкото право на това, но може би моите мисли ще ви бъдат полезни с нещо и тогава това ще има смисъл.
Няколко думи за мен в началото...
Роден съм през 1964 г. в Братислава. Още от дете природата беше мястото, където се чувствах най-добре. Първо това бяха горите на Малките Карпати, а по-късно, когато открих магията на алпинизма, Високите Татри, където като момче от низините прекарвах много време. По-късно бяха Кавказ, Алпите и накрая Хималаите. Благодарение на работата си като репортер обиколих света надлъж и нашир, видях войни, страдание, но и радостта на обикновените хора, сред които се чувствам най-добре.
Връхната точка беше моето Пътешествие около света за осемдесет дни. Винаги ме придружаваше фотоапарат или камера.
Започнах да рисувам още в ранна възраст.
Посещавах уикенд ателието на Юлиус Колер. Поради натовареността на работата ми, дълги години нямаше време или спокойствие за системно творчество.
Това обаче се промени.
Преди четири години заедно с приятелката ми Тинка се преместихме в къщичка на самота в дивата природа на Муранската планина и тук се разкри моят цветен свят, който дълги години носех в сърцето си.
Пастири, дървосекачи, обикновени и истински хора от планината – това е моят свят сега и моето вдъхновение. Характеризирам творчеството си като наивистично, въпреки че се основава на реалния пейзаж и хората в него, аз запечатвам това, което се отразява от вътрешния ми свят.
Пейзажите и хората в тях са отражение на душата ми... така го виждам аз... и вярвам, че във всяка картина остава по частица от мен......
А сега нека потърсим пътя......
Със сигурност няма да кажа нищо ново, но основата на всичко е занаятът. В случай на каквато и да е форма на художествено изразяване, човек първо трябва да овладее рисуването. За да нарисуваш човек, дърво, кон или куче, не е нужен божествен дар, достатъчно е само да си намериш модел, да вземеш молив, хартия и да рисуваш. Това е основният занаят – дори дърводелецът първо трябва да се научи да отрязва дъска с трион, да забие пирон... първо прави сто прости етажерки и едва с времето започва да мисли за сложни мебели.
Същото важи и за живописта. Мисля, че занаятът може да бъде овладян от всеки, който желае и е достатъчно упорит. И ето, че се приближаваме към този път, или по-точно към неговото търсене.
Днешното време е много забързано, всеки иска всичко и най-добре веднага.
В интернет има стотици уроци как да се научим да рисуваме. Разбира се, няма да навреди да гледате тези видеа, особено за самоуките, към които се числя и аз. Те имат своята стойност, особено в самото начало, но ако се отнасяте сериозно, покрай ежедневното рисуване трябва и много да размишлявате – възможностите за художествено изразяване са практически неограничени и затова е трудно да откриеш своето.
Няма да философствам, а ще кажа как го правя аз.
Чета всичко за изобразителното изкуство, което намеря, разглеждам картини, размишлявам и рисувам. Живея в дивата природа на Муранската планина. Срещам се с хора от планините, от платото, и затова реших, че и моето творчество трябва да бъде като средата, в която живея. Измислих си цикъл „Хора от платото“.
За една година нарисувах 40 картини. Отначало бяха маслени бои, но постепенно преминах към акрил, защото рисувам на слоеве и акрилът ми допада повече заради бързото съхнене.
Намерих своя път, не копирам никого, наричам го наивистичен, защото не обичам ограниченията и правилата... наивизмът – това е свобода, адаптирам реалните хора и пейзажа към своите представи, нямам нужда да рисувам чист реализъм, за това имам фотоапарат или камера.....
Най-важното за мен е, че при всяка нова картина изпитвам радост и вълнение, чувствам, че се движа напред и че моят път ми дава ясна посока....
Е, това е горе-долу всичко, което исках да напиша, моля, не го съдете твърде строго.... рисуването е радост и трябва да бъде нещо много лично.
Ако оставите в картината си частица от себе си... тогава вашето време и труд имат смисъл....