Светът на изкуството и вдъхновението

Милица Беланович е родена в Зренянин, където живее и твори и до днес. През 1988 г. завършва Висшето училище по изкуствата в Нови Сад, след което специализира в следдипломна квалификация в класа на проф. Живко Джак. От 1989 г. е член на SULUV.

Милица е участвала в над сто групови изложби у дома и в чужбина (в Япония, Испания, Полша, Швеция, Обединените арабски емирства, Франция, Унгария) и е взела участие в повече от 30 арт колонии. Нейни творби се намират в колекции по целия свят.

Защо избрахте графиката? С какво ви привлече тя?

Графиката е много загадъчна и винаги поднася някаква изненада, но в нея са възможни и експерименти. Тъй като работя с черно, бяло и онези малки нюанси на сивото, това е най-лесният начин за мен да изразя чувства, емоции и настроения.

Бихте ли посочили една графична техника като любима или поне такава, с която се занимавате най-често поради някаква причина?

Да, това е акватинтата. Правя я най-често и я харесвам най-много, защото предлага най-много възможности.

Вашите графики са посетили наистина много страни и значителен брой ваши творби се намират в колекции по целия свят. Това ли е предимството на графичната техника в сравнение с живописта върху платно, например?

Да, разбира се. Опаковате графиката в тубус и я изпращате по света.

В повечето от вашите творби, поне тези, които имахме възможност да видим, присъстват черно, бяло и нюанси на сивото, но се появяват и моменти, когато имате нужда от цвят, за да изразите напълно идеята си. Кога се случва това?

Когато имам нужда да предизвикам някаква сензация, артистичен инцидент, тогава ми е нужен цвят. Най-често това са основните цветове – когато ги използвам, това са червено, синьо, жълто, т.е. чист цвят. Не ги смесвам и не търся конкретен нюанс, а те ми служат като сензация.